Алтернативен SWOT анализ на туризма в България

Мост близо до село МогилицаСтраната ни разполага със забележителни природни и културно-исторически ресурси за развитие на селски, еко- и културен туризъм. Това българско наследство без съмнение предизвиква голям интерес у българските и чуждестранните туристи. В същото време повечето планински и селски райони нямат друга алтернатива за развитие освен този вид туризъм. Устойчивото развитие на този вид туризъм има възможността да съживи най-изостаналите части на страната ни и да ги превърне в достойно място за живот. През последните години сме свидетели на нарастващ брой туристи от Германия, Франция, Англия, Израел, Холандия, САЩ, Скандинавските страни и Япония. Бяха създадени редица агенции, семейни хотели, къщи за гости и спортни клубове, предоставящи услуги в тази сфера. Купуването на имоти в българските села и малки градчета е на път да се превърне в мода за гражданите на Европа.
За съжаление успешното развитие на туризма и алтернативните му форми е сериозно застрашено от липсата на субсидии, от процесите на реституция и от старомодното управление. В този смисъл българската държава е на път да се превърне в основното препятствие за развитието на туризма. Истината е, че тя няма принос за наблюдавания ръст в туризма. Той е единствено успех на българския бизнес.


Алтернативен SWOT анализ
на туризма в България

Алтернативен туризъм в България
SWOT (Strengths, Weaknesses, Opportunities and Threats) Анализ
Подготвен от Любомир Попйорданов, Зорица Ставрева и Кирил Калоянов
Българска асоциация за алтернативен туризъм

СИЛНИ СТРАНИ

• Пазарно ориентиран алтернативен туризъм основаващ се на природно и културно- историческо наследство с европейско и световно значение;
• Кулинарна традиция основаваща се на отличното качество на българския земеделски продукт и вина;
• Специално внимание отделено в рамкте на европейските финансови инструменти на алтернативния, селския и екотуризма; 
• Развито интернет представяне на продуктите и услугите за алтернативен туризъм;
• Устойчиви малки предприемачи: места за настаняване, туроператри, съоръжения и услуги; 
• Формирана клиентела и традиции на българския пазар за част от продуктите на алтернативния туризъм – основно за селски туризъм; 
• Съществуващи критерии за доброволната сертификация на национално и регионално ниво в областта на настаняването и кухнята - напр. Зелена къща, Автентична България, Пан паркс; 
• Положително отношение към алтернативния туризъм като мотор за регионално развитие,  и интерес към стартиране на малък туристически бизнес; 
• Наличие на университетски програми с акцент специализирани видове туризъм и интерес към професионално развитие на студентите в тази сфера; 
• Натрупан опит (професионализиране) в сферата на обслужването на голяма част от домакините в местата за настаняване/хранене и при допълнителните атракции;

СЛАБИ СТРАНИ

• Липса на национална стратегия насочена към устойчиво туристическо развитие; 
• Липса на адекватна маркетингова стратегия за популяризиране на страната ни като дестинация за алтернативен  туризъм на чуждестранния пазар; 
• Липса на работеща комуникация между субектите в туризма - предприемачи, обществени структури и държавни инстанции: липсва съгласуваност и синергия;
• Местната власт често в плен на лобистки интереси и дори закононарушител;
• Мръсотията и лошото състояние на обществената и специализираната инфраструктура и на културно-историческото наследство са пречка пред предлагането на качествен продукт за алтернативен туризъма;
• Липса на продуктово разнообразие – еднообразен, сезонно и териториално ориентиран туристически продукт;
• Практически несъществуваща мрежа от Туристическите информационни центрове;

ВЪЗМОЖНОСТИ

• Възвръщане на доверието на българския потребител чрез подкрепена от бизнеса и държавата информационна кампания и адаптирани за него продукти, отговарящи на съвременните технологии и модели на потребление;
• Подобряване на хигиената и транспортната достъпност до туристическите обекти;
• Насочване на транзитните посетители и почиващите по курортите към предложения за активности и тематични турове в планините и селата на България;
• Извеждане на автентичноста, природното и културно наследство и кухнята  като цяло като ключов елемент в продажбата на България като европейска дестинация;
• Подобряване на достъпа до финансови средства в рамките на европейските програми;
• Създаване на клъстърни обединения за съвместен маркетинг и продуктово позициониране;
• Създаване на атрактивни трансгранични туристически продукти, изградени върху общи природни и културни ресурси;
• Конкурсно подпомагане на центровете за професионално обучение и квалификация;
• Значително облекчаване на административните изисквания свързани с продукта „домашно гостоприемство” и останалите услуги в сферата на алтернативния туризъм;
• Скъсяване на дистанцията между съвременните разбирания за туристическия бизнес и учебните програми в средните и висши училища;

ЗАПЛАХИ

• Държавните структури все още не разбират интереса от развитието на алтернативния туризъм;
• Законовата рамка е старомодна и враждебна към туристическия бизнес;
• В работата на държавните институции липсва съгласуваност;
• Дългогодишното обвързване с веригите за масов туризъм и оттеглянето на последните поради застрояване и влошаване на бизнес средата могат да доведат до масови фалити; 
• Лошото обслужване съчетано с ниските цени като основен маркетингов инструмент правят особено трудна промяната в имиджа ни на туристическа дестинация; 
• Влошената възрастова структура на населението; 
• Ниска квалификация и липса на основни познания за туризма сред заетите в туристическия бранш и тези, които тепърва стартират собствен бизнес;
• Загуба на много от традиционните занаяти и умения създава опасност от бърза загуба на идентичност и автентичност на местата с потенциал за развитие на алтернативен туризъм; 
•Загуба на пейзаж в резултат на неразумно планиране води до понижаване на качеството на туристическите продукти и ще отблъсне истински платежоспособната клиентела; 
• Новата рецесионна среда може да доведе до въздържане от почивка и пътувания; 

Вярваме, че съвместните усилия на държавните структури (Държавна агенция по туризъм, Министерство на икономиката, Министерство на културата, Министерство на околната среда и водите, Държавна агенция по горите), неправителствения сектор, общините и местните съвети по туризъм ще допринесат за цялостното изграждане на българския туристически продукт и утвърждаването на България като туристическа дестинация за алтернативен туризъм. Въпреки, че в момента съществуват значими проблеми, към 2009 г. страната ни може да се превърне във водеща дестинация в областта на алтернативния туризъм сред държавите на Балканите и Източна Европа.


 

 

създадена на 08.05.2007; обновена на 06.08.2015